„МОЙ ДРУЖЕ, ВРЕМЕ Е!” („ПОРА, МОЙ ДРУГ, ПОРА!”)
Александр Сергеевич Пушкин (1799-1837 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Александър Пушкин
МОЙ ДРУЖЕ, ВРЕМЕ Е!
Мой друже, време е! Покой сърцето иска –
отлитат ден след ден и всеки час разплисква
частичка от живота; ние с теб в тандем
ще поживеем и – внезапно – ще умрем.
Щастлив свят няма, но покой и воля случих.
Отдавна си мечтая за завидна участ –
отдавна, морен роб, замислих бягство там
на волен труд и порив чист в далечен храм.
Ударения
МОЙ ДРУЖЕ, ВРЕМЕ Е!
Мой дру́же, вре́ме е! Поко́й сърце́то и́ска –
отли́тат де́н след де́н и все́ки ча́с разпли́сква
части́чка от живо́та; ни́е с те́б в танде́м
ще поживе́ем и – внеза́пно – ще умре́м.
Щастли́в свят ня́ма, но поко́й и во́ля слу́чих.
Отда́вна си мечта́я за зави́дна у́част –
отда́вна, мо́рен ро́б, зами́слих бя́гство та́м
на во́лен тру́д и по́рив чи́ст в дале́чен хра́м.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Пушкин
ПОРА, МОЙ ДРУГ, ПОРА!
Пора, мой друг, пора! Покоя сердца просит –
Летят за днями дни, и каждый час уносит
Частичку бытия, а мы с тобой вдвоём
Предполагаем жить, и глядь – как раз – умрем.
На свете счастья нет, но есть покой и воля.
Давно завидная мечтается мне доля –
Давно, усталый раб, замыслил я побег
В обитель дальную трудов и чистых нег.
1834 г.
---------------
Руският поет и писател Александър Пушкин (Александр Сергеевич Пушкин) е роден на 26 май/6 юни 1799 г. в Москва. Завършва Императорския лицей в Царско село, близо до Санкт Петербург (1817 г.). Заради връзките му с декабристите и творбите му против самодържавието и крепостничеството на няколко пъти е интерниран. Велик творец, той е родоначалник на новата руска литература и на съвременния руски литературен език. Голяма част от творбите му са шедьоври. Автор е на стотици стихотворения, писани в периода 1813-1836 г., на романа в стихове „Евгений Онегин” (1832 г.), на поемите „Руслан и Людмила” (1820 г.), „Кавказский пленник” (1821 г.), „Гавриилиада” (1821 г.), „Вадим” (1822 г.), „Братья разбойники” (1822 г.), „Бахчисарайский фонтан” (1823 г.), „Цыганы” (1824 г.), „Граф Нулин” (1825 г.), „Полтава” (1829 г.), „Тазит” (1830 г.), „Домик в Коломне” (1830 г.), „Езерский” (1832 г.), „Анджело” (1833 г.), „Медный всадник” (1833 г.), на драмите „Борис Годунов” (1825 г.), „Скупой рыцарь” (1830 г.), „Моцарт и Сальери” (1830 г.), „Каменный гость” (1830 г.), „Пир во время чумы” (1830 г.), „Русалка” (1832 г.), на романи и повести като „Арап Петра Великого” (1827 г.), „Роман в письмах” (1829 г.), „Повести покойного Ивана Петровича Белкина” (1830 г.), „История села Горюхина” (1830 г.), „Рославлев” (1831 г.), „Дубровский” (1833 г.), „Пиковая дама” (1834 г.), „История Пугачёва” (1834 г.), „Египетские ночи” (1835 г.), „Путешествие в Арзрум во время похода 1829 года” (1835 г.), „Капитанская дочка” (1836 г.), на приказни истории като „Жених” (1825 г.), „Сказка о попе и о работнике его Балде” (1830 г.), „Сказка о медведихе” (1831 г.), „Сказка о царе Салтане, о сыне его славном и могучем богатыре князе Гвидоне Салтановиче и о прекрасной царевне лебеди” (1831 г.), „Сказка о рыбаке и рыбке” (1833 г.), „Сказка о мёртвой царевне и семи богатырях” (1833 г.), „Сказка о золотом петушке” (1834 г.) и мн. др. Член е на Императорската руска академия (1833 г.). Загива при дуел с бившия френски сенатор Жорж Дантес на 29 януари/10 февруари 1837 г. в Санкт Петербург.